Много често родителите несъзнателно вменяват чувство на вина на детето си. Не поощряват успехите, но не пропускат да порицаят грешките! Така детето пораства с усещането, че не може да се справя и е виновно за всичко. Губи увереност в себе си. Когато си обвинявана в детството изграждаш навик да се самообвиняваш. Човек се подава на чувството на вина, защото вярва, че е лошо и безчувствено, ако не изпитва вина, а е обвинен. Изпитваме вина, когато мислим за миналото, съжаляваме за минали неща. Самонаказваме се и си причиняваме болка сякаш да си изкупим вината. Ако смяташ, че си направила нещо неправилно или си обидила някого, трябва да приемеш, че не можеш да промениш поведението си от миналото. Никой не е съвършен и е човешко да се греши. Чувството за вина е тежък товар, който отнема голяма част от енергията на човек. Пречи му да продължи напред, защото се рови в миналото. Хората с чувство на вина са мили и отзивчиви. Доброто е вътре в тях, но те не са добри със себе си, защото се самонаказват. Хубавото е че това може да се промени, защото на човека му е дадена свободна воля да бъде това, което реши.